Детството на Армстронг не е леко. Баща му Уилям Армстронг е обикновен работник, който изоставя семейството си скоро след раждането на момчето. Армстронг е отгледан от майка си Мери (Олбърт) Армстронг и баба си по майчина линия. Той отрано проявява интерес към музиката и вехтошарят, при когото работи докато кара основното си образование, му помага да си купи корнет, на който момчето само се учи да свири. На 11 години той зарязва училището, за да се присъедини към неформална група, но на 31 декември 1912 гръмва с пушка по време на новогодишното празненство, заради което е изпратен в поправително училище. Там той учи музика и свири на корнет и рог в училищния оркестър, като след време поема ръководството му. На 16 юни 1914 е пуснат от училището и се заема с физически труд, като в същото време се опитва да си създаде име като музикант. Корнетистът Джо "Кинг" Оливър го взима под своя опека, а когато Оливър се премества в Чикаго през юни 1918 г., Армстронг заема мястото му в бенда на Кид Ори. През пролетта на 1919 г. се мести в групата на Фейт Марабъл и остава там до есента на 1921 г. През август 1922 на свой ред отива в Чикаго, за да се присъедини към групата на Оливър, и осъществява първите си записи като член на оркестъра през пролетта на 1923 г.
На 5 февруари 1924 г. се жени за Лилиан Хардън, пианистка в групата на Оливър (втората от четирите му съпруги). По нейно настояване той напуска Оливър и се включва за една година в групата на Флетчър Хендерсън в Ню Йорк, а през ноември 1925 г. отново се връща в Чикаго и се присъединява към Дриймланд Синкопейтърс, групата на жена му. По това време той сменя корнета с тромпет. Армстронг е вече достатъчно утвърден като индивидуалност и на 12 ноември 1925 осъществява звукозаписния си дебют като лидер. Подписал с лейбъла Okeh, той предприема серия записи със студийните си групи Хот Файвс и Хот Севънс. Наживо се изявява в оркестрите на Ърскин Тейт и Керъл Дикерсън. Записът на Хот Файвс "Muskrat Ramble" влиза в класацията Топ Тен през юли 1926 г. - в парчето свирят Кид Ори на тромбон, Джони Додс на кларнет, Лилиан Хардън Армстронг на пиано и Джони Ст. Сир на банджо.
Към февруари 1927 г. Армстронг е вече достатъчно известен, за да формира собствена група - Луи Армстронг енд хис Стомпърс, в кафенето Сънсет в Чикаго. (Армстронг не е лидер в общоприетия смисъл, а най-често дава името си на вече утвърдени групи.) През април той влиза в класациите с първия си вокален запис, "Big Butter and Egg Man", дует с Мей Аликс. През март 1928 г. вече е водещ солист в бенда на Керъл Дикерсън в "Савой Болруум" в Чикаго и не след дълго поема ръководството му като фронтмен. През май 1928 г. "Hotter than That" влиза в Топ 10, а през септември е последвана от "West End Blues", която по-късно се нарежда сред първите записи, отличени с Грами. Армстронг се връща с групата си в Ню Йорк през май 1929 г. за един ангажимент в харлемския "Конис Ин". Той започва да се появява и в оркестъра на бродуейския спектакъл "Hot Chocolates", като пее "Ain't Misbehavin'" за рекламата му. През септември записът му на тази песен се превръща в Топ 10 хит. Армстронг оглавява оркестъра на Луис Ръсел за турне из Юга през фервуари 1930 г., а по-късно, през май, отива в Лос Анжелис, където през следващите десет месеца ръководи бенд в "Котън клуб" на Себастиън. Осъществява филмовия си дебют в "Ex-Flame", излязъл в края на 1931 г.
В началото на 1932 г. изоставя "расовия" лейбъл Okeh и се обвързва с по-голямата му поп-ориентирана сестра Колумбия рекърдс, където записва два хита, достигнали Топ 5: "Chinatown, My Chinatown" и "You Can Depend on Me". През март 1932 г. песента му "All of Me" достига първо място в класациите и веднага е последвана от друг Топ 5 хит, "Love, You Funny Thing". През пролетта на 1932 той се връща в Чикаго и става фронтмен на бенда на Зилнър Рандолф за едно голямо турне из страната. През юли Армстронг отплува за турне в Англия. Следващите няколко години прекарва в Европа, а американската му кариера продължава с издаването на серия архивни записи, включващи поредните Топ 10 хитове: "Sweethearts on Parade" и "Body and Soul" (записани през 1930 г.). Версията му на "Hobo, You Can't Ride This Train", изкачила се в класациите в началото на 1933 г., е записана за Виктор рекърдс, а след завръщането си в Щатите през 1935 г. той подписва с новоформирания лейбъл Дека и веднага издава плоча, чиито две страни влизат в Топ 10: "I'm in the Mood for Love" и "You Are My Lucky Star". Новият мениджър на Армстронг, Джо Глейзър, съставя за него бигбенд, който дебютира в Индианополис на 1 юли 1935 г. Следващите няколко години минават в чести турнета. Армстронг има и няколко малки роли в киното, сред които участието му в "Pennies From Heaven" през декември 1936, а сред последвалите му записи за Дека не липсват Топ 10 хитове - "Public Melody Number One" (август 1937), "When the Saints Go Marching in" (април 1939), "You Won't Be Satisfied (Until You Break My Heart)" (април 1946), последният в дует с Ела Фитцджералд. През ноември 1939 г. той се връща в Бродуей и участвува в не особено успешния мюзикъл "Swingin' the Dream".
С отшумяването на суинга в годините след Втората световна война Армстронг разтуря бигбенда си и организира малък състав под името Ол Старс, който дебютира на 13 август 1947 г. в Лос Анжелис. През февруари 1948 г. започва първото му европейско турне от 1935 г. насам, последвано от редовни турове по целия свят. През юни 1951 г. плочата "Satchmo at Symphony Hall" се нарежда сред първите десет в класацията за албуми (Сатчмо е прякорът му), а по-късно същата година, след петгодишно затишие, Армстронг отново издава Топ 10 сингъл - "(When We Are Dancing) I Get Ideas" Б-страната на сингъла - "A Kiss to Build a Dream On", изпята от Армстронг за филма "The Strip" - също става хит. През 1993 г. тя отново става популярна, след като е включена в саундтрака на филма "Безсъници в Сиатъл".
След като през 1954 г. Армстронг приключва договора си с Дека, мениджърът му взима необичайното решение да не подписва нов обвързващ договор, а да въведе свободната практика и достъпността за различни лейбъли. Посветеният на Фетс Уолър "Satch Plays Fats" (Колумбия) се нарежда в челната десятка за албуми през октомври 1955 г., а Върв подписват с Армстронг за серия записи с Ела Фицджералд, като се започне с хитовата плоча "Ella and Louis" през 1956 г. Армстронг продължава да концертира усилено, въпреки сърдечния удар, който получава през юни 1959 г. През 1964 г. изненадващо превръща в хит записа си на титулярната песен на бродуейския мюзикъл "Hello Dolly!", достигнал първо място през май, а последвалият го едноименен албум става златен и му донася награда Грами за най-добро вокално изпълнение. Четири години по-късно този успех се повтаря в международен мащаб с "What a Wonderful World", която става номер едно в Англия през април 1968 г. Песента постига подобен успех в Щатите едва през 1987 г. с включването си във филма "Good Morning, Vietnam", след което влиза в Топ 40. Армстронг участвува във филма "Hello, Dolly!" от 1969 г., като пее титулната песен в дует с Барбра Стрейзанд. Към края на 60-те и началото на 70-те изявите му са по-разредени. Почива поради сърдечни усложнения на 69-годишна възраст.
Луи Армстронг е обожаван от два твърде разграничени типа публика: джаз феновете, които го боготворят за ранните му иновации и майсторско владеене на инструмента и които охладняват, когато той загубва интерес към по-късните форми на джаза и особено поради готовността му играе ролята на лековат шоумен; и поп феновете, които приветствуват жизнерадостните му изпълнения, най-вече като вокалист, но не са способни да оценят значението му като джаз музикант. Голямата му популярност, дългата кариера и неспирната смяна на лейбъли, добавени към твърде широкото стилово разнообразие на работите му, затрудняват обобщението на неговото творчество, разхвърляно в каталозите на най-различни компании. Но безспорно голяма част от записите му, освен забавни и очарователни, са истински шедьоври
ПОКЛОН!
Няма коментари:
Публикуване на коментар