Проф. Борис Карадимчев

Роден на 30 март 1933 г. в гр. Ямбол.

Борис Климентов Карадимчев е известен български композитор, дългогодишен художествен ръководител на детски хор "Пим-Пам", професор в НАТФИЗ.

Завършил Дирижиране при проф. Ас. Димитров и Композиция при проф. П. Владигеров в Бдк (дн. ДМА "П. Владигеров").

Автор на стотици произведения в почти всички музикални жанрове. В неговите опуси откриваме музика към повече от 100 анимационни и 40 игрални филма, стотици песни за деца и възрастни, симфонични произведения. Композирарл над 300 популярни песни, сред които "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град", "45 години стигат". Негова е музиката за филмите "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име". 
Дългогодишен художествен ръководител на детския хор "Пим-пам". 
Преподавател по филмова музика в НАТФИЗ, НБУ и ЮЗУ в Благоевград.
Носител на редица награди: Сочи (1967), фестивал "Златният Орфей" (1967, 77, 79; награда за цялостно творчество (1997) и др.

Джон Тайлър
(1790-1860)

Джон Тайлър

Джон Тайлър (John Tyler) е 10-ият президент на Съединените щати (1841-1845). Той е първият вицепрезидент, който се издига на президентския пост поради смъртта на своя предшественик и е вторият президент, роден след подписването на Декларацията за независимостта. През целия си живот той отстоява своето убеждение, че Конституцията трябва да се следва стриктно.

Произхожда от аристократично семейство на плантатори и робовладелци, чийто предшественици се преселват преди около 200 години в щата Вирджиния, недалеч от Уилямсбург. Джон Тейлър е роден на 29 март 1790 година в Чарлз Каунти, Вирджиния, в семейството на Джон Тайлър и Мари Армистад. Той е шестото от осем деца, като всички те получават много добро образование. Когато Джон е на седем години, майка му умира от инсулт. Подобно на своите предшественици Джеймс Монро и Томас Джеферсън, Тайлър завършва колежа „Уилям и Мери“ в Уилямсбърг и го завършва през 1807, след което учи право при баща си. През 1809 започва практика в Чарлз Сити Каунти. Започва политическата си кариера на 21-годишна възраст.

Баща му е бил губернатор на Вирждиния, а след това той наследява този пост (1808-1811). По време на войната от 1812 подкрепя САЩ срещу Великобритания. Избран е за член на Камарата на представителите (1816-1821). През 1825-1827 става губернатор на Вирджиния и през този период има големи заслуги за увеличаването на мощта на федералното правителство.

През 1840 година вигите за вицепрезидент. Встъпва в длъжността на президент след смъртта на Уилям Харисън и е става първият президент, който след съгласието на кабинета, заема поста по тази процедура. Въпреки че Конституцията не дава изрични разпоредби за наследяването на мандата, Сенатът и Камарата на представителите приемат две отделни резолюции, с които признават, че Тайлър е президент, а не само изпълняващ длъжността на президент. От него се очаква да се придържа тясно към политиката а вигите и да работи в тясно сътрудничество с техните лидери, особено с Хенри Клей. Но той налага вето на някои от предложенията на вигите и се изправя срещу тяхната платформа, поради което те го изключват от партията.

Джон Тайлър се жени два пъти. Сключва първия си брак с Летиция Кристчън на 29 март 1813 година. От него се раждат осем деца. След смъртта на Летиция на 20 септември 1942 година той остава вдовец, но на 26 юни 54-годишният президент да се ожени за 24-годишната Джулия Гарднър, с което става първия президент, сключил брак по време на мандата си. От брака с Джулия се раждат седем деца. Така със своите петнадесет деца Джон Тайлър става американският президент с най-много деца.

Неговият мандат не се приема много сериозно и често го наричат „изпълняващ длъжността на президент“ или „Ваша Случайност“. Може би най-важното решение в кариерата на Тайлър е подписването на закона за анексирането на Тексас в Съюза (1845). Тексас обявява своята независимост от Мексико още през 1836 година, но въпреки това Мексико продължава да счита тази територия за своя и заплашва Съединените щати с война. Решението на Джон Тайлър води до значително разширяване на територията на робските щати, което не само притеснява много американци, но нарушава и Компромиса от Мисури. В резултат на това започва войната с Мексико.

Джон Тайлър е защитник на правата на щатите, като смята, че дали един щат е робски или свободен трябва да се реши на местно ниво, без намесата на федералното правителство. Избран е в Конфедеративния конгрес, но преди да започне неговия мандат, на 18 януари 1860 година умира от бронхит и жлъчна криза.

Стефка КОСТАДИНОВА

Световната рекорьорка в скока на височина на открито Стефка Костадинова празнува днес своя рожден ден №49. Костадинова е олимпийска шампионка от Атланта`1996 и сребърна медалистка от Сеул`1988 г. В богатата си колекция пловдивчанката има пет световни и четири европейски титли в зала, два пъти е шампионка на планетата на открито и веднъж златна медалистка от шампионат на Стария континент на открито.

Костадинова е избирана четири път за спортист №1 на България, а пет пъти е печелила признанието на №1 на Балканите в традиционната анкета на БТА. През 1996 г. получава и орден “Стара планина“, I степен, за изключителни заслуги към България. Световният й рекорд от 209 см е ненадминат вече 27 години. Костадинова е и председател на Българския олимпийски комитет.

През ноември 2012 г. Костадинова бе приета в Залата на славата на световната лека атлетика.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !

Дейвид Миърмън СКОТ

Дейвид Миърман Скот , роден на 25 март 1961 г.

Автор е на пет книги по маркетинг, консултант, и лектор на семинари. Участник е в конференции,корпоративни събития и семинари по маркетинг в повече от 20 държави на 4 континента. Ръководител е на ChannelOne MarketingGroup.

Скот завършва Kenyon College през 1983 г. с бакалавърска степен по икономика. В началото на кариерата си работи като чиновник на „Уолстрийт” и участва в японски ТВ реклами. Работи в бизнеса с онлайн новини от 1995 г. до 2002 година. Заема ръководни позиции в електронно информационния отдел на Knight-Ridder, по времето на най-големите вестникарски компании от 1989-1995 г. Работи в Токио от 1987 г. до 1993 г. и в Хонг Конг от 1993 г. до 1995 г. Премества се в Бостън през 1995 г. и се присъединява към Desktop Data, която по-късно става NewsEdge Corporation. Позицията, която заема през последните години е на вицепрезидент по маркетинг в NewsEdge, до момента, в който бизнеса е продаден на Thomson Corporation през 2002 г. Скот е член на консултативния съвет на HubSpot и член на борда на директорите на Kadient.

От 2001 г., използва средното си име Миърман, за да се разграничи от други популярни личности като: Дейвид Скот, капитан на Аполо 15, който стъпва на Луната; Дейвид Скот, Железният шесткратен шампион по триатлон; и Дейвид Скот, американски конгресмен от 13-и окръг в Джорджия.

Идеологията на Скот, която той нарича

"Новите правила в маркетинга и в ПР",

 се базира на разбирането, че маркетинга и ПР в интернет пространството силно се различават от маркетинга и ПР в традиционните медии. Той твърди, че „старите правила” на традиционните медии (за които изтъква, че не са приложими в онлайн пространството) служат по скоро за „контролиране на посланието”.За да достигне посланието до публиката в традиционните медии е необхо димо заплащане за скъпа реклама или умоляване на медиата да пише за вас. Според Скот правилата в маркетинга и в ПР, базирани в уеб простран ството са коренно различни. Вместо да плащате или да молите, за да достигне вашето послание до публиката, вие може да публикувате информация чрез инструментите на социалните медии, като блогове, подкасти, онлайн прес рилийзи, онлайн видео, вирусен маркетинг и онлайн медии.

Честит да бъде рожденният му ден!

Брус УИЛИС

Място на раждане - Западна Германия. Брус Уилис е роден на 19 март 1955 г. в американска военна база в Западна Германия. Скоро неговото семейство се премества в Ню Джърси. Още в училище бъдещият актьор започва да разкрива своите артистични способности. Брус, който малко заеквал, разиграва често пред приятелите си смешни сценки. След като завършва училище известно време работи като пазач в  химически завод, след което отива в Ню Йорк да търси по-добър живот. На първо време работи като барман. Но още тогава – в края на 70-те започва да играе в някои спектакли в малки театри извън Бродуей. В началото на 80-те се снима в малки роли във филми, като «Първородният грях» (The First Deadly sin, 1980) и «Присъдата» (The Verdict, 1982). Но късметът му се усмихва  едва през  1984-а, когато е предпочетен от агенцията «Триада»  сред няколко хиляди претенденти за роля в телевизионния сериал «Детективска агенция Лунна светлина» (Moonlighting, 1985). Партнира на вече известната по това време Сибил Шепард. Неговият персонаж, отличен през 1987-а с наградата «Еми», е почти копие на самия  Уилис от младежките му години. Буен и раздразнителен, той постоянно се замесвал в разни неприятни истории. Обаятелният детектив от сериала е също така напорист, нагъл и с неизчерпаемо чувство за хумор. Имиджът на  герой-любовник, умножен многократно благодарение на отличната комедийна драматургия има огромен ефект: сериалът печели свръхпопулярност. С излизането по екраните на екшъна «Умирай трудно» (Die Hard, 1988) кариерата на Брус Уилис стремително поема по възходяща градация. Филмът, с неговото чудесно изпълнение на главната роля, пълни киносалоните не само в САЩ, но и навсякъде, където е прожектиран. Значителен касов успех имат и двете му продължения  през 1990-а и 1995-а година, а също и  «Последният бойскаут» (The Last Boy Scout, 1991). Обаче Брус Уилис съумява да се отскубне от задушаващите го рамки на амплоато на екшън-герой. Той изпълнява в драмата на режисьора Норман Джуисън «В страната» (In Country, 1989) ролята на психически травмиран герой от войната във  Виетнам, който трябва да се грижи за осиротялата си племенница. После актьорът разкрива с пълна сила и комедийните си способости във «Виж кой говори» (Look, who's talking, 1989) и «Смъртта й прилича» (Death Becomes Her, 1992). Постепенно Брус Уилис се превръща в първостепенна холивудска звезда. Всеки нов филм с негово участие става събитие. Ролите му в две високобюджетни продукции на фантастична тематика  - «12 маймуни» (Twelve Monkeys, 1995) и «Петият елемент» (1997) утвърждават култовия му статут. Но истински успех, както в художествено отношение, така и в комерсиално, пожънва с изпълнението си в “Криминале” (Pulp Fiction, 1994) на Куентин Тарантино. Боксьорът Бъч (Брус Уилис) е принципиално антигероичен и всичките му действия са продиктувани не от психологията на супермена, а от естествените рефлекси на момче от улицата, на което обаче не е чуждо понятието за  чест и собствено достойнство . Репутацията на Уилис като един от най-популярните сред масовата публика актьори на Америка става непоклатима след излизането на блокбастъра «Армагеддон» (Apocalypse, 1998) и психологическия трилър «Шесто чувство» (The Sixth Sense, 1999). Уилис обаче не се поддава на изкушението да се снима само във високобюджетни филми, гарантиращи огромни хонорари. От време на време той приема и предложения за роли в скромни продукции, в които понякога се превъплъщава дори в епизодични персонажи срещу скромно заплащане. Той например не отказва да се снима във филми, като «Закуска за шампиони» (Breakfast of Champions, 1999)  и “The Story of Us” (1999), които претърпяват касов провал. Но с участието си в тях той още веднъж доказва, че е умен и ироничен актьор, способен да пресъздава и сложни, нееднозначни характери. Брус Уилис дълго време привлича вниманието на жълтата преса, заради перипетиите на семейните му отношения с не по-малко популярната актриса Деми Мур. В крайна сметка двамата се развеждат след неколгодишен брак.

 Нет Фокус

Неизвестният НЮТОН

.На изследователи от Йерусалим се е отдало да расшифроват уникални ръкописи на Нютон - общо 4, 5 хиляди страници. В тях се съдържа датата за края на света - 2060 година. По мнението на великия английски физик, черната дата ще се предшества от разрушителни войни и глобални епидемии. След това на земята ще се спусне Месията, който самостоятелно ще управлява планетата.

По думите на изследователите в труда има много мистика и загадъчни изречения. В маноскриптите се разкрива неизвестна страна от личността на Нютон, свързана с религията и ритуалите на алхимиците. В частност в тях са представени изчисления, касаещи произхода на Вселената.

Предсказанието на най-великия от британските учени било написано на парче ръкопис, намерено сред документи на възраст 250 години. Първи негов изследовател станал канадски учен, професор от Халифакския Университет, Стивън Снобелен.

Хиляди страници ръкопис на Исаак Нютон са посветени на алхимията и теологията и в продължение на две столетия (той починал през 1727 година) се съхранявали в съндък в дома на граф Портсмутски и били недостъпни за изучаване. В края на 30-те години на 20 век те били продадени на търга Сотби. Част от ръкописите придобил известният тогава икономист Джон Мейнард Кейнс, а по-голямата част от тях купил живеещия в Египет еврейски учен Абрахам Яхуда. Тази част от теологичното наследство на Нютон се оказала в края на краищата в Еврейската национална библиотека на Йерусалим.

Исаак Нютон — бащата на класическата физика е по-известен с откриване на закона за всемирното привличане. Той разработил диференциалното и интегрално изчисление, формулирал основните закони на класическата и небесна механика, построил първия огледален телескоп. Но страстта на целия му живот, се оказва, била Библията: той мечтаел да създаде такава система, чието тълкование би позволило да се предскзва бъдещето.  

Своите изчисления той опирал на сложна обработка на всяка дума от стария завет на пророка Данаил. Нютон смятал, че тази книга представлява писмена история на света, а сам той бил избран от Бога, за да я разшифрова.

Той задълбочено изучавал Книгата на пророка Данаил и открил в нея в зашифрован вид определени времеви периоди. Един от тези периоди - 1260 години. Нютон вярвал, че 1260 години - това е период, в течение на който църквата ще бъде нечиста и греховна. Той имал предвид католическата, англиканската и всяка друга христианска църкава, която вярва в доктрината на задгробния живот. След това Нютон решил да изясни кога е започнал този нечист и греховен период от църковното съществуване. Той смятал, че периодът от 1260 години е започнал 800 години след Рождество. Добавяйки към тази дата 1260 години, той получил 2060 година. 

"Това ще бъдат времена" - писал Нютон в писмо от 1704 година - "когато ще се разрушават недобрите страни, евреите ще се върнат от изгнание и ще възникне процъфтяващо и вечно царство".

Малкълм Ном, продуцент на заснетия от BBC документален филм с името "Нютон - тъмният еретик" разказва: "До неотдавна не беше известно, че той е въвел точна дата. Докато в продължение на десет години се изучаваха неговите ръкописи, стана ясно до каква степен Нютон е бил апокалиптичен мислител".

Документалният филм на ВВС до голяма степен опровергава популярния мит за великия физик и математик. Неговите създатели се опитват да покажат, че заниманията с наука не били главна и единствена страст на сър Исаак Нютон. На науката той е посвещавал само малка част от живота си. По-голямата част от времето си той е отдавал на окултизма, алхимията и тайните ереси. Ако църковните власти по онова време са знаели за тези негови увлечения, създателят на теорията за всемирното привличане и диференциалното смятане неизбежно би попаднал в затвора, или още по-лошо - на кладата.

Нютон вярвал, че абсолютното пространство - това е място за пребиваване на вездесъщия Бог, форма на съществуване на вселенския дух. Той предполагал, че абсолютното време - това е безкрайна продължителност на божественото присъствие. По този начин за него не съществувало различие между науката и религията , между науката и окултизма. 

Доколко може да се вярва времето ще покаже. Следва да се отбележи, че това не е единствената дата за края на света, която е предсказал Нютон. Той назовал и по-ранни дати на Апокалипсиса, между 2000 и 2050 година. 

Успокоително е това, че друг предсказател, доказал своята компетентност - Мишел Нострадамус -  отложил края на света за доста по-късна дата - 3797 година. 

Мишел НОСТРАДАМУС

Дарбата да се предвижда бъдещето е един от най-загадъчните способности на човека. Хората предсказващи бъдещето са наричани предсказатели, прорицатели, ясновидци или пророци. В древните времена дарът за пророчество бил прерогатов на служителите на култа, но и съвременната история не изпитва недостиг от ясновидци.

Най-известният предсказател е французинът Мишел Нострадамус, притежаващ дарба да вижда картини от бъдещето. Книгата с неговите предсказания "Центурий" се състои от 10 тома и съдържа 1104 пророчества. Нострадамус бил лекар, и в памет на починалата си от чума съпруга, посветил себе си на борба с тази страшна болест.  Създаденото от него лекарство против чума спасило много хора по време на епидемията в Прованс.

На 40 годишна възраст той открил в себе си способност към пророчества и скоро слуховете за неговата необикновена дарба достигнали до Хенрих II. През 1556 година той бил поканен в двореца - Екатерина Медичи се интересувала от съдбата на династията Валуа. Нострадамус предсказал скорошна смърт на краля,  която щяла да постави началото на края на династията. Също така прорицателят съобщил, че Хенрих Наварски ще унаследи престола след Валуа.
Нострадамус казал и точната дата на смъртта на пълководеца Карл Савойски, а също и своята собствена, която последвала на 2 юли 1566 година.
Пророчествата "Центурий" касаят не само  XVI век. Така, Нострадамус предсказал Великата Френска революция, убийството на краля и кралицата.

"Тежко на този, който отвори моя гроб" - наред с други неща предвиждал великият прорицател. През 1791 година по време на Великата Френска революция един якобинец разбил саркофага на Нострадамус. На следващия ден бил намерен мъртъв.

Нострадамус предсказал и много събития на 20 век : Втората световна война, създаването на държавата Израел, национализирането на Суецкия канал от Насър, унищожението на Хирошима и Нагазаки от атомна бомба.

Жак Ив КУСТО

Жак Ив Кусто е роден във френския град Сан Андре, 1910 г. Успешно е завършил през 1933 г. Френската Морска Академия с чин лейтенант. Той е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на военен кораб. Но неговите планове били провалени от грубото вмешателство на съдбата: скоро след завършване на Академията, той претърпял тежка автомобилна катастрофа. Останал жив, но получил счупване на двете ръце, затова с военната му кариера било свършено.

По време на дългия период на възстановяване, Кусто, неочаквано дори за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това откритие го вдъхновило и след известно време светът видял новото изобретение - аквалангът. Над него той работил съвместно с Емил Гагнам. През 1946 г. започнало промишленото производство на акваланга, който станал популярна и достъпна спортна принадлежност.

Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласнало към друго откритие: "подводна чиния" - малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подводно заснемане и някои други океанологически "дреболии".

По време на Втората Световна Война , Жак Ив Кусто служил в артилерията  като картечар, бил боец от френското съпротивление и след края на войната бил удостоен с Ордена на Светия Легион за активно участие в антифашистката партизанска борба. През 1948 г. станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван британски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала световно известна като "Калипсо". Именно на този легендарен съд Кусто и неговият екип не веднъж извършвали околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили уникални записи, и снимки.

През 1953 г. Кусто получил и световно признание като писател. Той издал своята първа книга "Безмълвният свят" ("Silent World"). Големият успех на книгата помогнал на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първият неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две големи кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 г. и Оскар. Втория Оскар получил филмът "Златна рибка" ("Golden Fish"), също заснет по произведения на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат "Живото море" (1963), "Делфини"(1975), "Жак Кусто: светът на океана" (1985).

През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста директор на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората продължително време живяли и работили под водата на голяма дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал "Подводният свят на Жак Кусто". Хрониката на пътешествията и изследванията се ползва със зашеметяващ успех сред телевизионните зрители по целия свят.

Кусто смятал , че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основал "Общество Кусто", чиято дейност била насочена към защита на Океана от замърсявания, и широко дебатиране на проблема със замърсяването на Световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог, Кусто се обръщал към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана.
Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на борбата за съхраняване на околната среда.
Жак Ив Кусто починал в Париж през 1997 г.