.На изследователи от Йерусалим се е отдало да расшифроват уникални ръкописи на Нютон - общо 4, 5 хиляди страници. В тях се съдържа датата за края на света - 2060 година. По мнението на великия английски физик, черната дата ще се предшества от разрушителни войни и глобални епидемии. След това на земята ще се спусне Месията, който самостоятелно ще управлява планетата.
По думите на изследователите в труда има много мистика и загадъчни изречения. В маноскриптите се разкрива неизвестна страна от личността на Нютон, свързана с религията и ритуалите на алхимиците. В частност в тях са представени изчисления, касаещи произхода на Вселената.
Предсказанието на най-великия от британските учени било написано на парче ръкопис, намерено сред документи на възраст 250 години. Първи негов изследовател станал канадски учен, професор от Халифакския Университет, Стивън Снобелен.
Хиляди страници ръкопис на Исаак Нютон са посветени на алхимията и теологията и в продължение на две столетия (той починал през 1727 година) се съхранявали в съндък в дома на граф Портсмутски и били недостъпни за изучаване. В края на 30-те години на 20 век те били продадени на търга Сотби. Част от ръкописите придобил известният тогава икономист Джон Мейнард Кейнс, а по-голямата част от тях купил живеещия в Египет еврейски учен Абрахам Яхуда. Тази част от теологичното наследство на Нютон се оказала в края на краищата в Еврейската национална библиотека на Йерусалим.
Исаак Нютон — бащата на класическата физика е по-известен с откриване на закона за всемирното привличане. Той разработил диференциалното и интегрално изчисление, формулирал основните закони на класическата и небесна механика, построил първия огледален телескоп. Но страстта на целия му живот, се оказва, била Библията: той мечтаел да създаде такава система, чието тълкование би позволило да се предскзва бъдещето.
Своите изчисления той опирал на сложна обработка на всяка дума от стария завет на пророка Данаил. Нютон смятал, че тази книга представлява писмена история на света, а сам той бил избран от Бога, за да я разшифрова.
Той задълбочено изучавал Книгата на пророка Данаил и открил в нея в зашифрован вид определени времеви периоди. Един от тези периоди - 1260 години. Нютон вярвал, че 1260 години - това е период, в течение на който църквата ще бъде нечиста и греховна. Той имал предвид католическата, англиканската и всяка друга христианска църкава, която вярва в доктрината на задгробния живот. След това Нютон решил да изясни кога е започнал този нечист и греховен период от църковното съществуване. Той смятал, че периодът от 1260 години е започнал 800 години след Рождество. Добавяйки към тази дата 1260 години, той получил 2060 година.
"Това ще бъдат времена" - писал Нютон в писмо от 1704 година - "когато ще се разрушават недобрите страни, евреите ще се върнат от изгнание и ще възникне процъфтяващо и вечно царство".
Малкълм Ном, продуцент на заснетия от BBC документален филм с името "Нютон - тъмният еретик" разказва: "До неотдавна не беше известно, че той е въвел точна дата. Докато в продължение на десет години се изучаваха неговите ръкописи, стана ясно до каква степен Нютон е бил апокалиптичен мислител".
Документалният филм на ВВС до голяма степен опровергава популярния мит за великия физик и математик. Неговите създатели се опитват да покажат, че заниманията с наука не били главна и единствена страст на сър Исаак Нютон. На науката той е посвещавал само малка част от живота си. По-голямата част от времето си той е отдавал на окултизма, алхимията и тайните ереси. Ако църковните власти по онова време са знаели за тези негови увлечения, създателят на теорията за всемирното привличане и диференциалното смятане неизбежно би попаднал в затвора, или още по-лошо - на кладата.
Нютон вярвал, че абсолютното пространство - това е място за пребиваване на вездесъщия Бог, форма на съществуване на вселенския дух. Той предполагал, че абсолютното време - това е безкрайна продължителност на божественото присъствие. По този начин за него не съществувало различие между науката и религията , между науката и окултизма.
Доколко може да се вярва времето ще покаже. Следва да се отбележи, че това не е единствената дата за края на света, която е предсказал Нютон. Той назовал и по-ранни дати на Апокалипсиса, между 2000 и 2050 година.
Успокоително е това, че друг предсказател, доказал своята компетентност - Мишел Нострадамус - отложил края на света за доста по-късна дата - 3797 година.
Дарбата да се предвижда бъдещето е един от най-загадъчните способности на човека. Хората предсказващи бъдещето са наричани предсказатели, прорицатели, ясновидци или пророци. В древните времена дарът за пророчество бил прерогатов на служителите на култа, но и съвременната история не изпитва недостиг от ясновидци.
Най-известният предсказател е французинът Мишел Нострадамус, притежаващ дарба да вижда картини от бъдещето. Книгата с неговите предсказания "Центурий" се състои от 10 тома и съдържа 1104 пророчества. Нострадамус бил лекар, и в памет на починалата си от чума съпруга, посветил себе си на борба с тази страшна болест. Създаденото от него лекарство против чума спасило много хора по време на епидемията в Прованс.
На 40 годишна възраст той открил в себе си способност към пророчества и скоро слуховете за неговата необикновена дарба достигнали до Хенрих II. През 1556 година той бил поканен в двореца - Екатерина Медичи се интересувала от съдбата на династията Валуа. Нострадамус предсказал скорошна смърт на краля, която щяла да постави началото на края на династията. Също така прорицателят съобщил, че Хенрих Наварски ще унаследи престола след Валуа.
Нострадамус казал и точната дата на смъртта на пълководеца Карл Савойски, а също и своята собствена, която последвала на 2 юли 1566 година.
Пророчествата "Центурий" касаят не само XVI век. Така, Нострадамус предсказал Великата Френска революция, убийството на краля и кралицата.
"Тежко на този, който отвори моя гроб" - наред с други неща предвиждал великият прорицател. През 1791 година по време на Великата Френска революция един якобинец разбил саркофага на Нострадамус. На следващия ден бил намерен мъртъв.
Нострадамус предсказал и много събития на 20 век : Втората световна война, създаването на държавата Израел, национализирането на Суецкия канал от Насър, унищожението на Хирошима и Нагазаки от атомна бомба.
Жак Ив Кусто е роден във френския град Сан Андре, 1910 г. Успешно е завършил през 1933 г. Френската Морска Академия с чин лейтенант. Той е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на военен кораб. Но неговите планове били провалени от грубото вмешателство на съдбата: скоро след завършване на Академията, той претърпял тежка автомобилна катастрофа. Останал жив, но получил счупване на двете ръце, затова с военната му кариера било свършено.
По време на дългия период на възстановяване, Кусто, неочаквано дори за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това откритие го вдъхновило и след известно време светът видял новото изобретение - аквалангът. Над него той работил съвместно с Емил Гагнам. През 1946 г. започнало промишленото производство на акваланга, който станал популярна и достъпна спортна принадлежност.
Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласнало към друго откритие: "подводна чиния" - малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подводно заснемане и някои други океанологически "дреболии".
По време на Втората Световна Война , Жак Ив Кусто служил в артилерията като картечар, бил боец от френското съпротивление и след края на войната бил удостоен с Ордена на Светия Легион за активно участие в антифашистката партизанска борба. През 1948 г. станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван британски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала световно известна като "Калипсо". Именно на този легендарен съд Кусто и неговият екип не веднъж извършвали околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили уникални записи, и снимки.
През 1953 г. Кусто получил и световно признание като писател. Той издал своята първа книга "Безмълвният свят" ("Silent World"). Големият успех на книгата помогнал на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първият неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две големи кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 г. и Оскар. Втория Оскар получил филмът "Златна рибка" ("Golden Fish"), също заснет по произведения на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат "Живото море" (1963), "Делфини"(1975), "Жак Кусто: светът на океана" (1985).
През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста директор на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората продължително време живяли и работили под водата на голяма дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал "Подводният свят на Жак Кусто". Хрониката на пътешествията и изследванията се ползва със зашеметяващ успех сред телевизионните зрители по целия свят.
Кусто смятал , че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основал "Общество Кусто", чиято дейност била насочена към защита на Океана от замърсявания, и широко дебатиране на проблема със замърсяването на Световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог, Кусто се обръщал към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана.
Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на борбата за съхраняване на околната среда.
Жак Ив Кусто починал в Париж през 1997 г.
