ВИКТОР САМУИЛОВ

Виктор Самуилов

АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.

НА КОГО ПРИЛИЧАМ

web

Ако пия свойто мляко,
без да ме подсеща някой,
ако в шепа се прозявам,
ако в касичка спестявам,
за да мога да си купя
нов аквариум със гупи,
ако с гостите на татко
поседя съвсем закратко,
а накрая ги изпратя
с „Питат ли ме дей зората”,
ако всичко искам с „моля”,
а не се налагам с воля,
ако книжките опазвам... -
то тогава мама казва,
че на нея съм приличал!

Но в калта ако съм тичал
и съм вир-вода до кости,
ако скитал съм по гости,
дето черпят до насита
с кока-коли, с малебита,
ако глупост съм изръсил,
ако зяпна с пръст в носа си,
ако семки вкъщи лющя,
ако гущера си пущам
върху кухненската маса... -
съм приличал на баща си!

На кое да вярвам - ха де?

Снощи пък преспах у дядо

и дочух как баба каза:
”Внукът ни на тебе мяза.
Де що има лампи - светнал...
Целият на теб се метнал!”