Времето в което живял Стендал оказало голямо влияние върху него, а именно Първата Френска Империя начело с Наполеон. Затова той пътувал много, предимно из Германия като част от Императорската армия. Участвал и в нахлуването на Руска територия през 1812, но най-много се привързал към Италия където прекарал много от "военната" си кариера като консул в Триест и Чивитавекия. Неговата новела "Пармският манастир" била издадена първо в Италия, защото автора смятал, че тя е много по-подходяща и "страстна" държава отколкото Възраждащата се Франция.
Бейл използвал псевдонима Стендал и написал няколко от най-добрите се творби като "Червено и Черно" (Льо Руж ет льо Ноар). Когато се завърнал във Франция, Париж писателя показал страстта си към жените, която прерастнала в мания. Това го вдъхновило да напише множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта озаглавен "Влюбен". Тези негови размишления и други писания били причина той да бъде определен като Романтичен Реалист, заради романтиката, която влагал в тях.
Съвременниците му обаче недооценили творбите на Стендал, които били написани през романтичния период. Той бил признат чак през 20 век. А самия той подписвал всеки ръкопис с "на малкото Щастливци", обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му. В днешно време творбите му предизвикват интерес заради иронията, взаимоотношенията между героите и историческите данни които са преплетени в е едно перфектно цяло.
Освен това самия Стендал бил "болен" почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Кимароса, Моцарт и Росини като на последния дори написал доста пълна биография (1824), която била по-добре оценена не заради историческата точност, а заради критиката към самата музика.
Великият писател починал през 1842 г. в Париж на 59 години. Неговите шеговити мемоари озаглавени "Мемоарите на един Егоист" били публикувани посмъртно през 1892. Тогава била публукивана и неговата пълна биография "Живота на Анри Брюлард".
Няма коментари:
Публикуване на коментар