РАН БОСИЛЕК

Родна реч

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Родна стряха

Бяла спретната къщурка.

Две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

 

Тука, под липите стари

неведнъж играх;

тука с весели другари

скачах и се смях.

 

Къщичке на дните злати!

Кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!

Я кажи ми, облаче ле бяло...

Я кажи ми, облаче ле бяло,

отде идеш, де си ми летяло?

 

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори:

 

„Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора, чужди хляб делило?“

 

Ти кажи й, облаче ле бяло,

жив и здрав че тук си ме видяло.

 

И носи от мене много здраве.

Много мина, мъничко остана.

 

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна.